Лвов – Западноевропейската приказка на Украйна

За първи път съм в Украйна. Кацам в най-красивия и град в средата на месец Лютий (февруари). Температурите са няколко градуса под нулата, както казват украинците, много топло за това време на годината.
Летището на Лвов е празно, изглежда голямо и съвсем ново. Оглеждам се да видя украинките, известни с красотата си и късите поли. Наистина, украинки има много, целият персонал на летището е от жени, облечени в безформени маскировъчни униформи.
Пътуваме с таксито към хотела. Нямам усещането, че съм в чужбина, по-скоро в някой непознат за мен отдалечен квартал на София. Павирани улици с дупки и непочистен сняг, тролеи, трамваи, красиви, но занемарени къщи, напомнящи за по-добри времена, когато хората са строили с пари и страст към красивото.
Хотелът ни посреща с истинско коледно настроение. Навсякъде има елхи, подаръци, лампички. И този падащ сняг навън…
Тази вечер сме в Пивна ресторація Кумпель, бирария, основана през „далечната“ 2008. Сградата напомня на някогашните универсални магазини (РУМ, ГУМ, ЦУМ). Вътре обаче, обстановката си е съвсем като на западноевропейска бирария. Сервират ни първо три „шотчета“ различни бири около 200 мл, по-светла, по-тъмна, най-тъмна. Хубава е, с мек вкус, не горчи, не напива. Безалкохолни – брезов сок с лимон, сок от сушени плодове с леко пушен аромат, ябълков сок. Алкохолът представлява шишенца с различна на цвят течност. Изглеждат като химически съединения в колби. Казват им водка, но всъщност е някаква настойка от различни плодове с леко сладък вкус – хрiнiвка (от хрян), от малини, вишни, ягоди, медовуха.
Любопитна съм да опитам храната, която е в огромни количества. Много прилича на нашата традиционна зимна кухня – туршийки, кисели краставички, мариновани гъби, сланина, бабек, имаше дори „метрова ковбаса“. Имат и ястия със сосче, които се сервират в издълбано ръжено хлебче – нещо което съм виждала в Чехия и Словакия.
Малките сладки шотчета се надигат едно след друго, „до дъно“, а украинското „Наздраве“ е като експлозия: Будьмо! Будьмо! Будьмо! Хей, Хей, Хей! Получавам вътрешна информация как се пие така – пийваш, хапваш парче маринована херинга и парче черен хляб, пийваш, хапваш сланинка или парче месо и все така с увеличаване на градуса и апетита.


Следващият ден е предвиден за тиймбилдинг, който започва с туристическа обиколка с екскурзовод. За нас, израстнали в социализъм, новата част на града не е голяма изненада. Задръствания, неорганизиран трафик, раздрънкани коли, въздух наситен с изгорели газове до припадък. Историческият център, обаче е напълно оцелял по време на Съветския съюз. В момента е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Лвов е основан  в средата на 13 в. от княз Данило Галицки. От 1772 до 1918 г. градът е носил името Лемберг, когато е столица на австрийското зависимо Кралство Галиция и Лодомерия. След Първата световна война заедно с цяла Галиция влиза в състава на Полша, а от 1939 г. с Източна Галиция влиза в Украинска ССР в състава на СССР.
И тук цари коледен дух, магазини и кафета са украсени с елхови клонки, имел, чашки, чинийки. На главния площад Ринок, дори има истински коледен базар, с вурстчета, греяно вино и ръчно направени лакомства. И китайски фенери. Оказва се че базарът е по случай Китайската нова година.

В подземие под Доминиканската църква получавам покана да се присъединя към тайно братство. Не изпускам изхода от поглед, твърде много подземен живот има в този град.
Впускам се в играта с ентусиазъм в търсене на масонски символи, тайни кодове, разчитане на загадки и изпълнение на странни задачи. Родната кирилица ми помага много, тъй като почти всичко е на кирилица или написано с латински букви, значението, на които остава загадка за чужденците. И така 4 часа въртене из иначе малкото градче, джапане в кишата, с премръзнали мозъци и зачервени бузки.
Първата мистерия за разгадаване се намира в тайна аптека (D.S.Таємної аптеки). Аптеката е основана през 1772 г. От френски емигранти на тогавашния Бернардинській площі в близост до Бернардинския манастир. В подземието има интерактивен музей, където се правят хапчета за щастие и други алхимични чудеса.

Следва търсене и откриване на другите гордости на града.
В Лвов, по времето, когато градът е бил в пределите на Австро-Унгария, през 1836 г е роден Леополд фон Захер-Мазох – на негово име е наречен мазохизмът. Пиел е шампанско от ръкавици и изобщо изсторията е много интересна, разказана е добре тук. Паметникът е пред кафе Мазох – с мрачна фасада, през която не се вижда нищо от интригуващия интериор. Може би другият път.
Подобен паметник на самия тротоар пред заведение наречено Гасова лямпа е на Игнатий Лукашевич и Ян Зех – полски аптекари изобретили първата газена лампа през полския период на града. По-скоро единият седи на тротоара, а другият виси от прозореца три етажа по-горе.

В града има всякакви църкви от различни епохи, повечето от които не са работели през съветския период. В двора на Арменската са снимани сцени от филма „Тримата мускетари“ с Михаил Боярский. Ето и няколко нощни сцени от гръцката Св.Юра. Има и голяма католическа катедрала, където в момента се отслужват православни служби.

Дори и нищо от това архитектурно наследство да не съществуваше, пак щеше да си заслужава да се види този град заради многобройните сладкарници и работилници за шоколад, където вълшебните изделия се раждат пред очите на минувачите – от „ръждясали“ инструменти и резервни части направени от белгийски шоколад до изящни бонбони за всеки вкус. Най-известна е веригата „Львівська Майстерня Шоколаду“, с няколко магазина, най-големият от които на 3 етажа. Там всичко е толкова красиво опаковано, стилно и разнообразно, че си заслужава човек да отдели поне час за избиране на подаръци или просто зяпане.

Другото гурме преживяване, което не трябва да се изпуска в Лвов е кафето. Лвовското кафе е маркетингова стратегия, но кафето наистина е невероятно, а кафенетата неизброими по количество и стил. Избираме ЛЬВІВСЬКА КОПАЛЬНЯ КАВИ с девиз Львівська кава народжується тут. Намира се на площад Ринок срещу фонтана на Диана. Това е най-вълнуващото място от последните дни. Има всякакви съоръжения за мелене, печене, транспортиране на кафе. Има магазин за кафе, магазин за сувенири, сладкарница. Слизаме по стълби, със стрелка към мястото, където се „копае“ кафето. На входа получаваме каски и попадаме в лабиринт от подземни тунели, с релси като в мина, в някои разклонения има барове и хора, които ядат и пият. Възможно е адреналинът от клаустрофобията да са били причина за моето вълнение, но мястото много ми хареса. В крайна сметка избираме покрито вътрешно дворче, част от „Копалнята“, където си поръчвам една от забележителностите на Лвов, която съм планирала да опитам още от България. Лвовски сирник. Разбира се, намирам се в царството на кафето, избирам кафе Бандерiвьска, сервирано в канче, на дървено таларче с каничка кондензирано мляко. Лвовският сирник надмина очакванията ми – полят с натурален ягодов сос. А в менюто остават толкова неопитани неща…

Защо трябва да отида отново:
– За да е топличко и да видя този град във всичките му цветове.
– За да опитам украинска кухня в закусвалня, където обядват украинците.
– За да видя невероятните църкви и отвътре.
– За да се кача на хълма Високий зомок и да видя града отгоре.
– За да предизвикам себе си с изкачване на градската кула. В Мюнхен го направих, значи мога пак.
– За да опитам Пяна вишня и други неща, за които нямах време.
– Защото за момента е достъпно и бедните българи могат да си прекарат наистина добре

FacebookСподеляне във Facebook
Facebook Следвайте ни във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *