В Мюнхен като мюнхенчаните – част I

Октоберфест, Байерн Мюнхен, мътна бира, БМВ и дотук. В сравнение с претъпканите с туристи европейски градове като  Париж, Милано, Венеция, Барселона, Прага, Мюнхен ми изглеждаше безличен град, без туризъм, без кой знае какво за правене. Няма забележителности, които да изброиш веднага, не се сещам дори как е името на църквата с двете кули символ на града. Има толкова много площади, чиито имена трудно различавам – Königsplatz, Prinzregentenplatz, Karlsplatz, Odeonzplatz…плац, плац, плац. В това отношение градът изглежда безличен, без забележителности.  Докато не се огледах и не осъзнах, че всичко наоколо е забележително. Градът кипи от живот, движение, настроение.  Изглежда старинен и в същото време нов и млад.

Разбира, се може да минат много години преди да се почувства човек истински мюнхенчанин, по-вероятно е това никога да не стане. Но поне тук се отказвам от стройната туристическа програма, която обикновено правя, отпускам се и се понасям по течението, за да попия повече от атмосферата на този космополитен град.

Придвижване

Разбирам защо всички са забили носове в смартфоните – да се придвижваш извън всекидневния си маршрут, да се оправяш с ринговете и зоните и да избереш най-изгодният вид тарифа е предизвикателство дори за жителите на града.

Инсталирам си приложението на MVV, мюнхенския градски транспорт, за да намирам маршрута си по-лесно и да купувам билети в движение. Всъщност, разписанието на градския транспорт е въведено в Google, както и всяка пътечка в парка, така че само задавате къде искате да отидете и местоположението си и получавате инструкции до минута. Има варианти за  метро (U-bahn), автобус, трамвай и влак (S-bahn).

Градският транспорт, макар точен и удобен е скъпо удоволствие. Затова пък, Мюнхен предлага чудесни условия за придвижване с велосипед. Градът е равен, има вело алеи навсякъде, указателни табели за разстояние в километри, а велосипедите се закопчават с верига, където им падне и явно никой не се притеснява от кражби. Даже са измислили интересен начин за реклама, еквивалент на листовката под чистачката на автомобилите – найлонови калъфи за седалка, подобни на шапка за баня с отпечатана реклама на тях. Когато установиш, че е преваляло,  но седалката ти е останала суха, защото е получила такава шапка, се изпълваш  с добро чувство към хората, които са се погрижили.

Дори и за маниак пешеходец, придвижването пеша в Мюнхен е доста уморително занимание. Градът се простира на голяма площ, без да се броят околните градчета-квартали, които са на по 35-40 км от града. В централната част на града има просторни площади, паркове, широки булеварди, разстоянията са огромни. От там е дневният ми рекорд – 32 000 крачки, което прави около 20 км,  само от безцелни разходки в централната част.

Пазаруване и храна

И най-богатите мюнхенчани не пропускат да пазаруват от евтините супермаркети като ALDI, LIDL, EDEKA , ако им е удобно. Виктуаленмаркт, обаче въпреки че е от най-туристическите обекти си остава един добре снабден пазар в центъра на града.

Носи се аромат на домашни сирена, подправки, екзотични плодове, цветя и печено месо и приятна музика от уличните музиканти. Мястото е известно и е пълно с туристи, но пазаруващите деликатеси, фермерски продукти и градински украси, очевидно са местни.


Има едно място близо до Виктуаленмаркт, което си е от най-туристическите – кулата на църквата Peterskirche (Старият Петър), построена през 1180 година. Изкачвам 306 стъпала защото е лично предизвикателстово, а и защото от там се открива невероятна гледка към целия град. Точно отдолу е Мариенплац с Новото кметство, където на кръгъл час се събират тълпи, за да гледат движещите се фигурки на часовника.  От там тръгва търговската улица, където има всякакви магазини на популярни марки за дрехи, обувки, козметика. Не сте истински мюнхенчанин, ако нямате нещо на Jack Wolfskin – скъпа за нас марка за дрехи, обувки, раници за дейности на открито, туризъм, свободното време, които мюнхенчани несъмнено използват по предназначение.

За хапване има безброй заведения, открити бирени градини с вурстчета и традиционните баварски бирарии, посещавани най-вече от големи компании нагласени гемански пенсионери, които истински се забавляват, чак да им завидиш. Ужасно шумно е. Сервитьорки в тадиционни баварски носии хвърчат понесли по няколко бири, обикновено по литър, явно помпат мускули сериозно.  От моя, не много богат опит установих, че в тези заведения порциите са огромни, обикновено от две нормални пържоли плюс сос и гарнитура, но се справят някак си.

Тъй като, обяснимо, навсякъде има дюнерджийници, от които ухае неустоимо, това е едно бюджетно решение за бързо и обилно хапване – много е вкусно, а обслужването е добро. Не очаквайте, обаче да получите картофки към дюнера, поне не безплатно.

Сряда следобяд е. По улиците няма хора, огромните площади са празни, дори по улиците в центъра няма задръствания. Къде ли са мюнхенчани? Вероятно на работа.

Сядаме за кратка почивка в най-голямата бирена градина около Китайската кула (Chinesischer Turm)  в Английската градина.  Отначало нямаше почти никой, но слънцето се показа изад облаците и започна да припича приятно и за нула време градината се напълни. Наблюдавам ги- млади двойки и по-възрастни с малки бири от половин литър, мъжаги с големи бири от литър, жени на кафета и сладкиш или мъже и жени седящи сами на маса и дори група младежи, приличащи на ученици. Никой от тях не си цъка на телефона, водят оживени разговори или се наслаждават на мартенското слънце, почиват си прекарват приятно.

Продължение В Мюнхен като мюнхенчаните – част II

FacebookСподеляне във Facebook
Facebook Следвайте ни във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *