В Мюнхен като мюнхенчаните – част II

Фестивали и събития

През почивните дни е съвсем нормално да се видят странно облечени хора по улиците на града – зелени цилиндри за Свети Патрик, заешки опашчици, карнавални костюми и всякакви фенски интерпретации, според събитието, към което са се запътили.

Най-известният фестивал, разбира се е биреният – Октоберфест. За да го посетиш трябва да имаш баварска носия, да изтърпиш тълпите, а да си резервираш маса, дори да изпиеш една бира е доста скъпо удоволствие.

За мое щастие попадам на Munich Streetlife festival през май. Фестивалът е по улица Leopoldstrasse, която се затваря за автомобили. Най-различни клубове по танци, естрадно или религиозно пеене, рок групи се изявяват на открити сцени, щандове имат  градският транспорт, дори полицията. На панаир като на панаир, сергии за ядене и пиене предлагат бира, дюнери, коктейли, плодове и лакомства. Получавам подарък пакетче желирани бонбони с надпис „Моля те не ме тормози“ от дружество против домашното насилие  и се включвам във флашмоб по зумба пред една открита сцена. Всички се забавляват, кой както намери за добре – двойки танцуват румба, други буйно или кротко се напиват, а трети просто зяпат.

Мюнхен е зелен град

Това най им харесвам на мюнхенчани, дойдат ли почивни дни хукват някъде да почиват. Търкалят куфари, кемпери, каравани, натоварени с велосипеди и ремъркета с лодки. Но и тези, които остават в града използват пълноценно свободното време в пикници, спорт  и други занимания на открито по паркове и езера, които не са малко в самия град.

В Олимпия парк се намира Олимпийският стадион, Олимпийската кула, спорни зали, Аквариумът и други атракции. Има едно хълмче, от което се открива гледка към града. Аз го изкачвам на няколко почивки, докато другите ме задминават тичайки или натискайки упорито педалите по нанагорнището. Седалките на стадиона долу тревисто зелени, а конструкцията  е направена така, че да се прелеят към извивките на ландшафта.

Дворецът Нимфенбуг е бил лятна резиденция на баварските крале, но сега се пада в централната част на Мюнхен. Сам по себе си паркът е невероятен.  Една част от него, който е около двореца е в бароков стил – алеите са оформени симетрично с цветни лехи, статуи и фонтани и канал простиращ се километри. Мястото е много красиво и  предпочитано за сватбени снимки. Докато бях там имаше няколко, включително индийска и мюсюлманска. По канала, който тръгва от двореца се движи гондола с гондолиер, както е било едно време. Другата част от парка е с обширни тревни площи, гори и езера.  Има и ботаническа градина с екзотични растения и свободно разхождащи се костенурки, особено добро решение за разходка в хладен и дъждовен ден.

Английската градина ми е любима заради естествената природа, просторните зелени поляни, бистри рекички и патици свободно щъкащи по бреговете, усещането за пълен релакс и спокойствие в сърцето на града. Хората плажуват и се къпят в реката, има дори нудисти.

Най-известното място в света за градски сърфинг са ледените бързеи на река Eisbach под едно мостче в началото на градината. Там целогодишно десетки опитни сърфисти чакат на опашка своя ред да яхнат вълната. Зрителите имат възможност да наблюдават шоуто от различен ъгъл – от моста или от бреговете на реката. Мога да ги гледам цял ден, почти усещам нетърпението и адреналина. Плъзгат се грациозно по извивките на вълната и накрая се хвърлят в разпенената вода. Малко по-надолу, където водите са по-спокойни, баща в неопрен учеше дете на 4-5 години да се крепи на сърфа.

От години се опитвам да го разбера това с тичането в парка. Мюнхенчани тичат целодневно, със слушалки на ушите, изпотени и задъхани, сякаш животът им зависи от това. Вероятно няма да го разбера, докато не сложа и аз клинчето и маратонките и не поема по някоя алея в Английската градина. Това, обаче едва ли ще се случи в София. Слизам първия ден от трамвая и усещам, че ухае на гора, оглеждам се около мен е жилищен комплекс. Правим справка и се оказва, че в момента концентрацията на прахови частици в Мюнхен е 18, срещу 178 в София! Може би просто така мирише въздухът.

В заключение, не е лесно да си мюнхенчанин. Трябва да работиш сериозно, да си в добра физическа форма, да караш велосипед, градски сърф, да тичаш в парка, да си на „ти“ с технологиите, да притежаваш баварска национална носия lederhosen и dirndl, да си фен на Байерн Мюнхен, да танцуваш на улицата и да надигаш еднолитрова халба. И да можеш теглиш  каравана с BMV.  Може пък това да е формулата на вечната младост.

Защо трябва да отида отново:

– За да си направя, все пак туристическа програма и да посетя част от много бройните музеи – Deutsches Museum – най-големият музей в света за наука и техника, намиращ се на остров на река Isar. Картинните галерии, Баварския Национален музей, Музеят на Египетското изкуство и много други  са с вход  само 1 Евро в неделя.

– За да разгледам замъците на Баварските крале в и около Мюнхен

– За да посетя езерата край Мюнхен – с платноходки и плажове, много красиви.

– Има още много неща, за които дори не подозирам в този необятен град, столица на Бавария.

FacebookСподеляне във Facebook
Facebook Следвайте ни във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *