По стъпките на една книга – Гранада

Eдна зимна неделя преди година и нещо се видяхме с Елена „по женски“. Аз тъкмо бях изчела на един дъх черновата на „Слънце в косите“ и бях запленена от историята за танци и любов. Гледахме снимки, тя разказваше за Испания, обсъждахме героите и обядвахме пиле с ориз, което ъпгрейднахме до „Пиле андалуз“ с малко шафран. Всичко това разпали желението ми за арабска архитектура, паеля, кафе бонбон и сок от сладки испански портокали. Тогава Гранада ми се струваше някакво приказно, далечно и недостъпно място.

Когато миналата година чухме новината, че пускат нискотарифен полет до Малага, взехме решение – отиваме в Гранада и Нерха, местата където се развива действието от книгата. Последва дебнене на полети и сравняване на цени и в един момент се оказахме с резервиран полет до Мадрид на отиване и от Малага на връщане. Тогава дойде и най-естественото решение за транспорт до Гранада – с нощния автобус от Мадрид, както пътува и героинята от романа – Катерина. Всъщност, решението не беше само емоционално, а се оказа и доста практично. Автобусът е комфортен, на два етажа и малко седалки, които полягат назад. Наспиваш се, а се спестява цял ден и хотелската нощувка.

Следващият етап в организацията беше да си купим билети за Алхамбра. Тъй като имаше много време, оставихме това за последния момент. Оказа се, че системата е променена наскоро и билети се продават само онлайн. Когато влязохме в официалния сайт, обаче, се оказа че билети няма месеци напред. Споменавам това, защото беше страшна драма, четене на форуми, търсене на решение. Има, разбира се, най-различни сайтове предлагащи турове и други услуги на четворна цена. Решението се оказа просто. Около седмица преди желаната дата пускат ограничен брой билети. В краен случай в полунощ срещу датата също пускат. А в най-краен случай,  полезно е да знаете, че Алхамбра е един голям парк със свободен достъп и макар че няма да видите невероятните дворци на Насридите, пак ще усетите духа на това вълшебно място, разхождайки се покрай крепостните стени под сянката на кедри и олеандри.

За първи път съм в Испания. Надничам с любопитство през прозореца в тъмното, но виждам само как се превиват палмите от дъжда и вятъра, когато минаваме покрай някоя крайпътна лампа. Увивам се в почти целия си багаж и заспивам.

Пристигаме в Гранада на разсъмване. Отиваме да се подкрепим в кафето на автогарата – обикновена закусвалня, малко соц,  където предлагат за закуска хляб с масло и конфитюр. Докато пием кафе с мляко в стъклени чаши, като всички останали, по поръчка дъждът спира и изгрява слънце. Тъй като още е много рано, решаваме да вървим до хостела пеша, за да видим повече от града. Настройваме навигацията и помъкваме лекия ръчен багаж.

Странна гледка е Гранада рано сутрин. По улиците могат да се видят момичета на високи токчета, които се прибират от нощни партита, допивайки последните коктейли в пластмасови чашки. Младежи с грейки, нарамили ски и сноубордове отиват към снежните писти на планината Сиера Невада, а  девойки по потничета и къси панталонки са се отправили към плажовете, които са само на час път.  И така, от витрина на витрина, завой на изток, завой на запад, загубили пътя, но намерили арената за борба с бикове и някоя и друга пекарна, се озоваваме пред бяла сграда на няколко нива – сградата на университета и за наше  най-голямо изумление точно на факултета по Електротехника. Сякаш навигацията на телефона сама се е настроила да ни заведе точно там.  Тази част на Гранада е толкова млада и енергична, с кампусите на различните факултети и младежите бързащи към първите лекции с кафе в ръка. Но дори и в този квартал навсякъде могат да се видят символите останали от славното минало на този град – еврейски, римски, мавретански, католически.

Хостелът е стара градска къща, богато украсена с типичната шарена керамика и всякаква испанска декорация, на места граничеща с кич. Стаичките са миниатюрни, но мястото е сред тапас барове и магазини, така че всичко ни е на минути пеша. Затова бързо се отправяме към стария град, намираме слънчево кафене на брега на река Даро и си поръчваме кафе бонбон и сок от портокал с гледка към Алхамбра. Вкусът на „Слънце в косите“:

Отпих от кафето и онемях! Сладко, силно, ароматно. Какво има в това кафе? И много гъсто.
Отпих отново и ахнах с радост. Какво кафе! Прилича на сладичък сироп с вкус на… карамел. Да, това е. Това е някакво кафе с карамел! Страхотно е!

Намираме се на улица с каменен парапет между стария арабски град Albaicin и хълма на Алхамбра. Историята не е моята сила що се отнася до дати, събития, владетели. Но тези камъни тук сякаш разказват истории, на които са станали свидетели, доволни че са доживели по-добри времена. Усещането ми е за нещо, което не съм виждала никъде преди, но в същото време има нещо близко и познато в стръмните калдъръмени улички, бели къщи с турски керемиди и саксии с мушкато и буйната река под каменните мостове.

Внушителните сгради на Алхамбра се извисяват над града и се виждат почти отвсякъде. Има няколко места в Гранада, наричат ги mirador, където хората специално отиват да се наслаждават на гледката. Особено оживено е там по залез, когато последните слънчеви лъчи озаряват топлите нюанси на  „Червената крепост“ и снежните върхове на Сиера Невада. А гледката към пъстрото множество е дори още по-интересна. Освен туристи от всички краища на света, там се събират музиканти, танцьори и странни птици. Търговци с расти  продават всякакви ръчно направени бижута и сувенири, в готовност да съберат бързо чергите, на които са наредили стоката.

Сакромонте

Тъй като времето ни беше ограничено, предварително потърсих  къде мога да направя снимки на циганки-гадателки и на танцьорки и открих интересен факт. Познатото ни испанско фламенко е възникнало в Гранада в квартал наречен Сакромонте, който се намира на друг хълм срещу Алхамбра, в планината Valparaiso. Там циганите и освободените чернокожите роби на прокудените араби са изкопали в скалите пещери, извън пределите на града, за да се спасят от жегата, преследвачи, а вероятно и в търсене на скрити съкровища. До върха на хълма,  до Abadia de Sacromonte ,  се качва маршрутка,  но ние слизаме някъде по средата, където пътят прави широк завой и има няколко кафенета.  До там може да се стигне и пеша, но е доста стръмно.  На припек пред баровете, колоритни мургави испанци говорят високо, смеят се, свирят на китара, оставили работата за mañana mañana.  Някои от пещерите изглеждат доста луксозни, боядисани в бяло, други са просто дупки издълбани от волните си собственици в обраслите с кактуси склонове. Отвътре се чува приглушен звук от китара. От Сакромонте произлизат повечето фламенко музиканти. Опитваме се да надникнем в една от пещерите, където влизат испанци, носещи фламенко костюми. Белите сводове са украсени богато с медни чинии. Обясняват ни любезно но твърдо на английски, че това е частно парти.

Започва да вали. Припомням си едно изречение от книгата:

Запръска дъжд, но не ми беше нужен чадър.
Носеше се аромат на ранни цветя.

Не мога да си представя нищо по-хубаво в дъждовен следобяд от чурос с топъл шоколад.

Ядене, пиене, партита, танци

Това е обобщението на всички страсти на Лоренцо – темпераментният италианец от „Слънце в косите“.  Гранада е царството на тапас баровете. Поднасянето на малка почерпка заедно с напитката – сангрия, вино или бира, е почти задължително, а на някои места дори може да се избира. Тапас барът не е място, където бих отишла отново – претъпкано, шумно, хората стоят прави и се надвикват.  Но на испанците очевидно им харесва. За наш късмет, вечерта в Гранада има някакъв фестивал, ще видим танците! Целият град празнува на открито. Галериите и заведенията са отворени, а на всяко по-широко място има сцена или просто хора танцуват танго. Звучи музика от всички жанрове, от опера през поп, латино до църковно пеене, като всичко се слива в една жизнерадостна глъчка.

Алхамбра

Билетът за двореца на Насридите е за влизане в точно определен час, нашият е 8:30. Затова в мразовитата априлска сутрин (само 4 градуса) поемаме пеша по Cuesta de Gomérez,  уличка в центъра с магазинчета претъпкани с мароканска, според търговците, стока. Минаваме през Puerta de las Granadas (Портата на наровете), а до там е още 10-15 минути до Puerta de la Justicia (Портата на правосъдието), която е единият вход на Алхамбра. По-близо е до Двореца на Насридите и Алказаба (крепостта). Градският транспорт спира пред главния вход, който е по-близо до Хенералифе – лятната резиденция на султаните.

Влизаме в двореца. Пренасям се в истирията от книгата, аз съм двайсет и няколко годишна студентка и красив испанец ми разказва приказки за прицеси и султани:

Ето, приеха те в двореца, принцесо. Влизаме в двора с водата…Сега ще слезем малко по-надолу в градината. Краските по стените маврите са ги използвали за медитация. Ако стоиш достатъчно дълго вгледана в геометричните форми, ще забележиш как се успокоява духа ти… Арабите са обожавали поезията – изписали са стихове в небето… А тук влизаш в тронната зала. Ако погледнеш нагоре, ще видиш как висят таваните – нагоре, нагоре, нагоре.

Вероятно цял живот няма да ми стигне, ако се опитам да разбера как са изваяни изящните дантели от мармор, гипс, дърво и метал.  Какво означават плетениците от символи върху всеки сантиметър от повърхността на двореца. Вървим надолу по една пътечка покрай крепостта, а в ушите ми продължават да звучат разказите на Професора. Алхамбра е магия, която трябва да се изживее и да се почувства.   Vivir&Sentir la Alhambra, както пише на чашките за кафе.

За следващия път:

  1.  Катедралата на Гранада, където е погребана Изабела Кастилска. Този път бяхме на арабска вълна и пропуснахме католическите забележителности.
  2. Аbadia de Sacromonte, абатството на върха на Сакромонте. Според човекът от хостела, от там се разкрива най-хубавата гледка към околността.
  3. Арабско кафене с ментов чай и ориенталски сладкиши.
  4. Шопинг. Има цял лабиринт от улички с магазини, където продават много красиви кожени чанти и портмонета.
  5. Сакромонте и планината наоколо, ако събера смелост, защото не изглежда съвсем безопасно.

А сега продължаваме към Нерха.

FacebookСподеляне във Facebook
Facebook Следвайте ни във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *