По стъпките на една книга – Нерха

Пътуваме с автобуса от Гранада към Нерха – градче на Средиземно море, където Катерина и Лоренцо – героите от „Слънце в косите“ отиват на състезание по танци.  След по-малко от час сме вече на морето и девойките с плажните хавлии слизат. Автобусът спира във всяко село по пътя, където се качват местни баби и дядовци. Пътниците ги приветстват бурно на малко име – Ола, Антонио! Ола Мария! и веднага започват оживен разговор. Нима всеки познава всеки в тази Испания!

Почти няма българин, който не е бил в Нерха виртуално, пред телевизора някъде през 80-те или 90-те. Тогава очаквахме с нетърпение всеки нов епизод на „Синьо лято“ по Първа програма, мечтаехме за дълга ваканция на морето и за приключения с такива приятели.  Отиваме направо в парка Verano Azul, за да отдадем почит на сериала формирал представата за Испания на цяло едно поколение. Изглежда багерите все пак са победили. Част от парка е превърнат в паркинг, а жилищни блокове са обградили корабчето на Чанкете – La Dorada.

Седях на стълбичките на кораба, докато в главата ми се рееха детските ми представи за това място, за това време и за тези хора. Сетих се за наивните си мечти, в които и насън не можех да си представя, че аз един ден ще бъда тук, на този бряг, в това градче. Станах и влязох в парка. На плочи бяха написани имената на всяка една серия. Имаше портрети на актьорите, алеи, цветя, рекичка.

Следвайки стъпките от книгата решаваме да прекараме „един ден като испанците“. Наспиваме се добре и слизаме на закуска. Уютният хотел, обзаведен в цветовете на града – бяло-синьо-зелено предлага като комплимент закуска. Сервирана е в малко вътрешно дворче украсено с керамични саксии с мушкато. Докато се спуснем към центъра е почти обяд.

Понякога нямам думи да опиша щастието! Сега е същото. Седя на Balcon de Europa, пред мен е морето, зад мен е планината, топло е и пия кафе bonbon със сок от портокал. Аз съм в рая! И този рай си има име – Nerja! В рая има палми, морe, слънце и планина със сняг недалеч.

… И състезание по презентиране на хамон на площада.

От „Балкона на Европа“ се разкрива невероятна гледка към морето и плажа, където се развива част от действието в сериала „Синьо лято“.  Пустият тогава склон сега е застроен с вили. Нерха, каквато я помним от телевизията се е променила, но това е неизбежно. На фона на прословутото испанско строителство, обаче нещата са съвсем поносими. Няма огромни хотелски комплекси и многоетажни сгради.

Слизаме на плажа и аз се отдавам на заслужена почивка на пясъка. Още повече, че духа вятър, а ниско до земята е по-топло. Елена се втурва към морето и започва да се радва на вълните и водата. Точно както Катерина и Лоренцо:

Засмях се, събух чехлите и се затичах към водата. Средиземно море в краката ми! Извиках, когато първата вълна ме заля, но на следващата просто се отдадох. Нямах причина да си помисля, че мога да остана суха. Пищях от удоволствие, когато Лоренцо ме настигна и ме хвана за ръка. Затичахме се и крещяхме….Беше студено, но и не беше студено. Беше вълшебно!

По пътя за хотела виждаме плаката за състезанието по танци. Жалко, изпуснали сме го, било е през декември.

След успешния изпит, героите на Слънце в косите се връщат в Гранада. За да разберете какво ще се случи с тях по-нататък, ще трябва да прочетете книгата. А ако вече сте я прочели, Елена спомена, че подготвя трета част, очаквам с нетърпение да разбера накъде ще се отправи Катерина.

А нашият път продължава към Малага, от където ще летим за София.

FacebookСподеляне във Facebook
Facebook Следвайте ни във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *